Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2013 20:01 - Без заглавие
Автор: unknowngirl Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1292 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 03.08.2013 22:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
.... Shontelle- Impossible ... Ровех си из интернет и си мислех как ми се искаше сега до мен да стои един непознат човек на който мога да разкажа всичко за себе си и проблемите, които имам, за всички мисли, които се сблъскват в главата ми.Човек, който нямаше да ме съди, човек, който реално погледнато нямаше да се интересува особенно от това как се чувствам, а ще ме слуша просто ей така или за да убие времето.И така написах blog в търсачката на google и след 2 минути, няколко попълнени празни полета и едно тикче в квадратчето, че съм съгласна с условията на сайта, вече имам блог. "Unknown" , харесва ми как звучи! Непознатото в повечето случаи е интересно и заинтригуващо, когато не познаваш човека, не заемаш позиция, не изразяваш мнението си пристрастно, казваш това, което мислиш и като цяло не ти пука дали ще засегнеш въпросния човек, защото за теб той е "unknown" ! Не знам дали някой ще прочете това, не знам дали ще има някакви коментари и мнения, също така и не знам дали вообще това, което пиша ще е интересно на някого, но няма и значение, защото така няма да държа всичко в себе си, ще пиша това, което мисля, чувствам и искам и ще си остана една " unknown" за всички вас!
Разказах ви в няколко изречения защо е този блог и каква е целта му, от тук нататък вие сами се преценявайте дали ще продължите към следващия или ще го четете. : )


След седмица на скандали, караници и "тежки" думи вече не знам какво се случва около мен, не знам и какви би трябвало да се случи, какво вообще е редно...Всъщност в момента се чувствам така все едно не знам нищо.Имах всичко, за което може би едно нормално и обикновенно момиче на 20 години би мечтало, но аз не мечтаех за това.Имах спокойствие, сигурност, закрила, уважение, любов, но въпреки това нещо ми липсваше.Преди 2 години и 8 месеца нямах нищо от горе посочените неща, но се чувствах по-различно, някак си по-щастлива може би, а сега не е така. Тогава бях сама, без закрила, без любов, не познавах това чувство,  познавах болката!За съжаление ми се наложи да порасна доста бърза, да разбера, че живота не е розов както го описват по филмите, че не всяка ситуация си има така наречения "happy end" и понякога дори и да не ти се иска се налага да станеш, дори и да нямаш нужните сили, да се изправиш и да продължиш напред въпреки ударите на живота.Не вярвам в това, че всичко е ръцете на "съдбата" , вярвам, че живота е такъв какъвто сам си го направиш, вярвам в това, че всяко едно решение, независимо правилно или не си има последствие.Детството е нещо прекрасно, но понякога се случва така, че в един миг семейството ти е било всичко за теб, в следващия миг него вече може да го няма и ти оставаш сам, сам пред жестокия свят, сам пред трудностите и препядствията, сам пред всичко и въпреки това искаш или не, не трябва да се отказаш при трудностите, трябва да станеш, да изтупаш прахта и отново да продължиш, да се бориш и в крайна сметка да отцелееш!Всяка трудност те прави все по-силен и по-силен, но никога не идва момента в който да си напълно претръпнал към трудностите.И въпреки всичко това, бях щастлива, беше ми трудно, бях сама, но бях силна, щастлива и независима.Може би точно там ми е проблема, сега  имам всичко, но съм зависима от човека до себе си, не съм щастлива!Възможно ли е да съм свикнала до такава степен да съм самостоятелна и независима, че сега да се чувствам все едно съм в затвор?!Така се чувствам, да!Като затворник в собствения си дом, затворена в апартамента, а живота кипящ извън стените с пълна сила...Бях без нищо, появи се ТОЙ и ми даде сигурността от която имах нужда тогава, но сега тази "сигурност", която ми дава е толкова задушаваща!Искам да съм свободна, да живея и да се наслаждавам на всяка минута от денонощието, на всеки миг, без значение дали е труден или не, искам да сбъдна всяка една мечта, а имам чувството, че ТОЙ е пречка за мен... дали е той или пречката съм самата АЗ?!Имам навика да засипвам всичко хубаво покрай себе си, жалко, но факт, винаги съм засипвала всичко от страх, че ще стане прекалено сериозно и обвързващо, но когато се появи ТОЙ имах нужда точно от това, от спокойствие!Сега обаче се чувствам толкова презаредена, изпълнена с живот и кипяща и знам, че дължа голяма част от това на НЕГО, но кое е по-важно моето или нечие друго щастие? От както го срещнах не съм егоиста, който бях, но все пак човек никога не се променя изцяло, всяка една част от характера му,от самия него може да се измени до голяма степен, но никога не може да бъде променена напълно.Като гледам връсниците си, на 20 години мислят само къде да излязат, какво да си купят, колко да изпият и прочие, аз обаче надживях този си пуберски период, но като че ли не съм готова и за някаква по-сериозна промяна в живота ми , каквата иска ТОЙ...Нали живеем заедно, това е достатъчно сериозно, поне за този етап на несигурност в себе си и чувствата си в който се намирам, нали така?! Непознатото ме влече, неизвестноста в утрешния ден е по-изкушаваща за мен от сигурността за година напред...Мисля, че намерих отговор на днешния си въпрос!Толкова е хубаво да споделяш сам със себе си и с непознати!!! : ))) Unknown



Тагове:   непознати,   самота,   страх,   той,   свобода,


Гласувай:
5


Вълнообразно


Следващ постинг

1. kakvobistanaloako - "Изслушах те!"
03.08.2013 21:37
Ти си щастлив човек! Казва ти го една жена, която те разбира и ти пожелава от сърце да бъдеш себе си!
цитирай
2. unknowngirl - Благодаря ти!Надявам се винаги да ...
03.08.2013 22:57
Благодаря ти!Надявам се винаги да имам сили да съм себе си, защото знаеш, че е по-лесно да си някой друг!Отново ти благодаря!
цитирай
3. wonders - И аз те чух:)
06.08.2013 10:46
Имам племенница на 20,обичам я ,разбирам я...аз станах скоро на 40 и това е прекрасна възраст. Всички минаваме през тези неща,всяка мислеща жена се замисля в един момент аз чии живот живея,своя този на любимите хора,техния съпреживяваме повече такава ни е природата,намерих своето спокойствие когато го разбрах,винаги някой ще има нужда от теб,давай му я и не искай обратното и хубавото ще се случва.Аз от малка нямам родители,но с това се свиква,без Любов е трудно.Пожелавам ти я Непозната:)
цитирай
4. unknowngirl - Трогната съм, че една жена като Вас, ...
06.08.2013 18:14
Трогната съм, че една жена като Вас, която е видяла много повече от мен в живота е прочела блога ми и е изразила мнението си!Вашата племенница е късметлийка!Благодаря Ви за коментара и пожеланието : )
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: unknowngirl
Категория: Лични дневници
Прочетен: 11183
Постинги: 5
Коментари: 9
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031